Дълъг уикенд I Long weekend

Вдъхновена от Вероника http://veronabrit.blogspot.com/ и аз сядам да напиша няколко реда за събитията от последните дни. Тържествата покрай националния празник на България някак си останаха незабелязани пред събралите се 4 последователни почивни дни. Обичайно този празник беше посветен на усърдно чистене, миене на прозорци и изсипване на една камара домашни задължения в ранните ми години. За това и никак не го харесвах. Но, от няколко години насам нещата се промениха в положителна посока. През 2012 г., например, прекарахме идеален 3-ти март в открит мол във Финикс, САЩ – малко пазаруване, хапване навън при температура от +29°С, разходка и приятна компания. Тази година празникът мина интересно.

 

Събота. Ден за излежаване поне до 9 ч. сутринта, след това закуска от зелен чай и нещо малко и задължителното гледане на Friday Haul. След това полагане на грижи за автомобила – смяна на изгорялата крушка на левия фар, почистване и наливане на гориво. Кратка обиколка по магазините с нищо конкретно наум. Съботният обяд у дядо – емблематично кулинарно преживяване, което завършва обикновено с космическа доза сладолед и ядки и те кара отново да идеш да си полегнеш. След това пазаруване за село и тръгване на време! в 17 ч. за ужас на семейството ми. 2 часа по-късно след хиляди завои, обилно гарнирани с дупки сме там, добре порицани за закъснението и посрещнати леко враждебно. Настройка на телевизора – кабелът на приемникът за цифровата телевизия е къс с около 50 см. и не достига до шкафчето – изисква се креативност да измислиш как да преконфигурираш комбинацията къс кабел & приемник & телевизор. След кратък размисъл – телевизорът е успешно инсталиран и годен за употреба.

 

Неделя: Интернет има само в един ъгъл на стаята, и то, ако стоиш на един крак – компютърът не го засича, само телефона. Закуска – зелен чай и домашна баница. Потегляне за пазара в близкия град /подобен е на този в Димитровград, но в доста по-малки мащаби/. Има всичко, което искаш – всякакви плодове и зеленчуци, яйца, мляко, сирене, домашно приготвени луканки и наденички – прясна храна, която не можеш да видиш в супермаркетите, и която само те чака да помиришеш и отнесеш със себе си. Обяд – пресни домашни пържени картофки и сирене – неустоима комбинация. 14 ч. е запазен за фризьор – признавам се, че когато ходя на село винаги се опитвам да ходя на фризьор. В двете съседни села има фризьорки, които впечатляват както с професионалните си умения, така и с колорита си.

 

Тази фризьорка е нова за мен – ходила съм при нея само 1 път и ми направи добро впечатление. Казва се Мима – работи и като сервитьорка в съседното заведение след като затвори салона. Той представлява малко сгушено фургонче в центъра на селото/град от селски тип, и помещава тясна тоалетна, едно фризьорско място, миниатюрен стол за измиване и просторно място за удобен диван. Последният е най-уважаваното нещо в салона. Уговорката ми е – боядисване /с моя боя само на корените/, подстригване на връхчетата, измиване и сешоар. Преди да продължа с разказа, трябва да споделя, че аз съм прекарвала всяка ваканция на село и считам, че това е било едно от най-хубавите неща в живота ми.

 

Обратно в салона – в тясното помещение е фризьорката /с прясно намазана с боя коса/ и две жени – едната на видима възраст 45 г., а другата доста по-млада – около 25 г. Те са седнали на дивана и обсъждат световните проблеми – новата къща на леля ти Гина, която е видима от долната страна на дувара, ама само, ако се надигнеш, бившата жена на Стоян, че той бил стар набор нали знаеш, като го приближиш се вижда, ама и мързелив бил, пък и голяма дъщеря бил имал. Ама ти как не знаеш, че то нали всички знаят. Пък на леля ти Пенка зелето – ей толкоз голямо и много вкусно, ама не е като ягодите й, оная година бяха вкусни, ама после – едни блудкави – за нищо не стават.

 

Пълен водовъртеж от имена, събития и факти, които не се спират нито за един миг, без значение моето присъствие. Аз съм тренирана да не издавам емоции, но признавам, че ми беше много, много трудно да не се разсмея на глас. В продължение на 2 часа тези 3 жени обсъдиха всички, за които се сетиха, без да се притесняват от изнасянето на лична информация и подхвърлянето й във въздуха като топка. Това е то – Неделя – ден за клюки, кафета и добре прекарано време. Мислех си, че ей сега, ако тук беше Чудомир колко храна за разкази щеше да има.

 

Косата ми стана чудесна – добре подстригана, добре боядисана, добре издухана за общата сума от 8 лева! Може би тези цени на фризьорските услуги карат Мима да работи на 2 места – стана 16 ч. и тръгна – както си беше с мократа коса, леко измита от черната боя.

 

Аз също се тръгнах с идеята, че ей сега си прибирам и право в банята. Да, ама не. В далечните, славни детски години аз лично помагах на дядо за прекарването на тръбите за банята. Тя се помещава в отделна постройка от къщата, в която освен нея има и още една стая. Стоях с него часове наред, подавах му разни инструменти, навивахме двамата кълчища докато накрая се появи работеща баня. Сега обаче, по незнайни причини, част от тръбите се бяха спукали и банята беше негодна за употреба. Алтернативата беше да отида у леля или просто да изчакам другия ден да си се прибера в къщи. Предпочетох второто и вместо да се отдам на богинята Хигия, пуснах кучето /снимка в страни от Инстаграм/ и играхме до вечерта.

 

Понеделник: Интернетът от съседа-англичанин е оправен и сигналът е мощен и силен и стига чааааак до средата на градината. Дори лаптопа го засече. Наваксване на пропуснатите видеота в YouTube и в резултат – късна закуска от сбъркан черен/зелен чай и последните парчета от баницата. Още игра с кучето, което напълно полудя от щастие и изпадна в еуфория. Събиране на багажа, обяд – отново домашни пържени картофки със сирене, обилно гарнирани с лимонада! и на път за вкъщи. В моменти като този благородно завиждам на хората, които имат централна топла вода. Тъй като аз не съм от тях трябваше да чакам 2 часа за душ, но пък никога не съм била по-благодарна за него.

 

Вторник: 3-ти Март е – проходът Шипка е затворен за обикновено движение, празненствата се домакинстват от Община Габрово. Вятърът е с над 100 км./ч. – съжалявам всички, които са отишли на върха. Бях се разбрала с приятели да отидем на разходка и така и направихме. Отидохме до Бургас – без молове и магазини – само прясна храна – хайвер с препечени филийки, богата салата и пържен сафрид, последвани от разходка по плажа в хубавия слънчев ден. Дори успях да направя няколко снимки на тоалета си – неформално облекло, но все пак като за празник.

Kali

Жилетка – Mango

Блузка – Vero Moda

Дънки – Primark

Боти – Flavia

Часовник – Anne Klein

Чанта – Fossil

Колие – Swarovski

Лак – OPI in Go with the Lava Flow (Hawaii collection)

и множество мартеници за здраве и късмет.

 

Прекрасен дълъг уикенд и добре прекарано време. Сега последните 8 работни дни и след това гмуркане в неизвестното.


Inspired by the fellow blogger Veronika and her “Our weekend” posts http://veronabrit.blogspot.com I decided to dedicate this entry to the lovely long weekend we just had. The celebrations of the Bulgarian National holiday – March 3-rd were left unnoticed due to the 4 consecutive days off we got because of it. To me this holiday represented the one and only word – cleaning. And cleaning the house it was for many years before I became aware that little gifts of free time such as this one were meant to be spent in a more relaxed way. For example, the one in 2012 was celebrated properly at an outdoor mall in Phoenix, AZ, USA with some shopping, nice lunch outside, while enjoying the +29° C weather (in BG it was -10) and good company. This year the long holiday weekend passed memorably.

 

Saturday: Usually this a day for sleeping in at least until 9 am. Then breakfast with green tea and something small, while watching the Friday haul. Then time to get my car in shape – cleaning, adding fuel and changing the burned out light on the left. Some minor shopping followed and the usual Saturday luncheon at the grandfather’s – a lavish meal of at least 2,5 hours that by default ends with mountains of ice cream or freshly baked mixed nuts. It makes you want to reconsider you plans for the afternoon and just go take a nap ala Joey from Friends. No naps for me this time, instead some more shopping and leaving for the village on time at 5 pm. and arriving there 2 frustrating hours later after hideous roads of curves and holes. The rest of the family is not pleased with the timing and doesn’t tolerate being late. We are dully scolded and I have to promise to better organize the future travels. Then it comes the TV moment or 2 or 3 or a lot of moments. I have to set up the new TV only to find that the cable going to the digital television unit is cut way too short to accommodate the TV change. Some creativity and craftsmanship later the whole set up is done and in full operational mode, but still requires some minor touches in the morning. Nothing world shattering, but still a little bit unnerving.

 

Sunday: The Internet is available in one tiny little corner of the far end wall on the far end room and that is if you stay on one foot. Thus, heading to breakfast – green tea & a piece of a home made baniza. Then, getting ready to go to the open market that happens every Sunday at the nearby city – a lovely concept of commerce where all people are free to sell their domestic products or any products they like. In result, there is a rich variety of fresh, home grown veggies, fruits, even milk, cheese and sausages. Needless to say, we stocked up pretty nicely and I even managed to get the missing cable and the fittings for the TV. Lunch time brought my way a delish home cooked french fries with Bulgarian cheese – a combo that melts my hart. 2 pm. comes and so does the hairdresser’s appointment. A side note – when I am in the area I always try to go get my hair done, not only for the price point the services are offered, but also for the unforgettable experience you get while being pampered. A second side note – I have spent most of my vacations at the village and ultimately this was the best time in my childhood and teen years.

 

The hairdresser I am going to was relatively new to me – I have seen her only once before, but did like her job. Her name is Mima, probably short from Maria, but that is my guess. Her atelier, or rather a small wagon, located off of the main street in the city/village center is plainly, but practically furnished. It consists of a tiny restroom, one working place, a special sink for washing and a comfy sofa. The latter turns out to be the most respected corner of the entire space and definitely the most occupied. When booking the appointment I wanted roots touch up with my own hair dye, cutting only the ends of my hair and a blow dry.

 

Upon my arrival, there are 2 women sitting on the above mentioned sofa. One of them is visibly older then the other at the age respectively of 45 years and 25 years old. They are chatting animatedly with the hairdresser and do not stop when I sit for the procedures. They discuss the first world problems like the new house of aunt Gina, that is only accessible through the fence and that is if you jump up and down, then Stoyan’s ex wife and the fact that he is, indeed, of an old age, since it shows when you are close to him, then some info about his laziness and the fact that on top of everything he happens to have a grown up daughter. Exhausting that topic and just out of the blue the cabbage of aunt Penka comes to life with it sheer perfection, unlike the bad strawberries she has a tendency to grow.

 

A whirlwind of names, places, events and facts that never stops even for a second. In the 2 hours I stood there the 3 women discussed all people they new at such a depth, that would make a special agent look like a joke. My presence did not bother them at all. Obviously I was a “foreigner”, not somebody local within the 30 km. range they are aware of. I even had the audacity to pronounce the words differently, which sent me right to the outcast group of not-worth-paying-attention-to. I have to admit I am trained not show emotions, but it was so hard to keep myself of laughing out loud at that ridiculous conversations and the impossible to imitate dialect the Bulgarian language was spoken with. A matter of pure art and sophistication – had Chudomir had been there, he would have had a rich material for his stories.

 

2 hours later my hair is ready – freshly blown dried, nicely colored and lovely feeling. All in all a good result I am happy with and even more happy to discover the 8 leva price tag for all that service. No wander that the hairdresser has a second job as a waitress. Perhaps, if the prices were adjusted accordingly that wouldn’t be necessary. But what do I know, I am just the foreigner.

 

4 pm. comes and I head home with the ultimate desire to go and take a long, hot shower. But it isn’t meant to be. Back at the old days, I remember how I helped my grandfather set up the water installation of tubes for the new bathroom. It is situated in a adjustment building to the main house and is a true indulgence. Unfortunately, some of the tubes got broken and the choice I have is to 1) go take a shower at my aunt’s house or 2) wait until I get home. And the second it is. Instead of bothering to shower I set the dog free and we went wild. (see a cute picture on the right on Instagram)

 

Monday: The neighbor, a native English man, had restored the Internet and the connection is fast and strong, reaching far deep into the garden. This requires some catching up time of good YouTube videos and results in a late breakfast – the usual green tea and the last baniza piece. Then more play time with the dog, who went from ecstatic to euphoric. Then packing and enjoying the same old lunch – home made french fries and BG white cheese, accompanied by vast amounts of lemonade. Full stomach on and the travel back home. It takes less than 2 hours and I am very pleased with my driving. At this point I nobly envy  the people with constant hot water supply in their homes. I am not one of them, so I have to wait another 2 hours to take a shower. But, wasn’t it good!

 

Tuesday: March 3-rd, the National holiday of Bulgaria. The Shipka pass is closed for normal vehicles. The celebrations are up with full speed and so is the wind blowing at a 100 km/h. I am pitting the poor people who are on the top of the mountain and secretly feel happy for the wise choice I made to go somewhere with friends. Bourgas it is – the Black sea in all its glory. No malls, no shopping, just excellent fresh food – caviar on toasts, rich salad, some fried delish fish and an ultimate walk on the beach in a brilliantly sunny day. I even managed to snap some pics for outfit of the day.

IMG_5449

Cardigan – Mango

Light-weighted blouse – Vero Moda

Jeans – Primark

Booties – Flavia

Watch – Anne Klein

Necklace – Swarovski

Handbag – Fossil

Nail polish – OPI n Go with the Lava Flow (Hawaii collection)

and multiple martenizas for health and good luck.

 

Overall, a lovely long weekend and now off to the last 8 working days left and then – diving into the unknown.

 

See you all very soon.

 

 

No Comments

Leave a Reply