Как да съм по-уверен | How to build your confidence

Миналата седмица попаднах на видео на Лиса LisaLisaD1, в което вместо обичайните потоци от думи за дрехи и козметика разказва важни спомени от времето когато е била малка и в последствие от ранното детство на собствените си деца, които засягаха темата за увереността и как се постига да съм по-уверен в собствените си способности.

Една история ми направи силно впечатление – в по-осъзната възраст родителите й са я карали да върши неприсъщи за нея неща – да отиде да поиска на заем нещо от съседите, да отиде до далечен магазин и да се справи с пазаруването и т. н. Смисълът от тези необичайни родителски изисквания е бил със стимулиращ ефект. Да се научиш да излизаш от собствената си зона на комфорт и да предприемаш нови стъпки, които са ти се стрували великански и напълно невъзможни.

Започнах да се замислям за личният си опит и дали моите родители са правили такова нещо. И отговорът е по скоро не. Някак си българските родители са генетично обременени да предпазват децата си от всякакви трудности, камо ли целенасочено да ги водят към тях. И аз, както и много други сме били защитавани от сигурната и спокойна семейна среда, в която родителя/ите се нагърбват с всички възможни стресиращи задачи и на всяка цена се опитват да предпазят децата си от тях. Доста често чувам реплика от рода на “Това, мамо, не е твоя работа, ние с татко ти ще го оправим” или “Нека дете си поживее малко и да му е лесно, а ние ще се оправим”. Тази непрестанна теория на мислене, приложена на практика създава един стереотип на поведение у детето, че каквото и да стане, родителите му ще оправят всичко.

Но, както е казал Стийв Джобс “Ако смятате, че учителите ви изискват, почакайте да видите началникът си” и е бил прав!

От сигурната и спокойна домашна среда аз отидох да уча в университет /за мое огромно съжаление не представляващ никакво предизвикателство/ и поради засилващата се тревога, че упорито и систематично си губя времето, реших да започна работа едновременно с ученето, с която дойде и моят началник. Е, беше дама – така, че трябва да я наричаме началничка.

За онези смутни години, много близки до паметната 1997 г. на нищета, бедност, суперинфлация и разбити семейства, дамата беше като човек от друга планета – образована, интелигентна, проницателна, опитна и несъмнено много хубава жена. Имаше ум, остър като бръснач и рядко нещо убягваше от погледът й.

Именно тя беше за мен човекът, който счупи всички бариери и ме извади от комфортната ми зона с твърде малък диаметър. Поставяше ми невъзможни задачи, изискваше постоянство, борбеност и себеотдаване. До голяма степен можех да се сравня с Анди от Дяволът носи Прада, но без дизайнерските дрехи и за мизерно заплащане. Но, истината е, че освен паричното възнаграждение, човек получава много повече от работата си. Аз бих чирак, който трябваше да работи 3 пъти повече, за да успее. Бях натискана до предела на възможностите си, и въпреки това никога не се пречупих. Напротив, с всяка успешно приключила задача излизах по-силна и по-уверена в собственият си разсъдък и в собствените си възможности. През онова време не разбирах значението на тези трудности, на многобройните препятствия сложени на пътя ми и доста дни завършваха в сълзи и клетви, че утре няма да отида на работа. Но, въпреки огромните изисквания и недадените похвали, че си свършил добра работа, аз продължавах да се боря ден след ден. И накрая излязох от там с високо вдигната глава, с цяла торба от умения, контакти, хитрини и знания, ала Хитър Петър, които използвам и до ден днешен, и които ме изстреляха на работни места, за които милиони момичета биха убили.

Всички тези натискания, изисквания, изглеждащи невъзможни на пръв поглед, които изцеждаха и последните ми сили и последната ми креативност, изградиха характерът ми, който сега е по-силен от стомана и често му се налага да влиза в неравни битки. Заедно с това дойде и увереността в собствените ми възможности, без мания за величие, просто трезва преценка на това какво мога да предложа на работа и никога да не се подценявам.

Често ме питат как да стана по-уверен/а в себе си?

– Благодари на родителите си за помощта и закрилата, но ясно и безотклонно им обясни, че ако има някаква трудност пред теб ти трябва да се справиш сам/а с нея. Това не означава да не искаш помощ, напротив, означава да осъзнаваш къде точно и от кого ти трябва тази помощ и да имаш смелостта да я поискаш;

– Приемай всекидневни предизвикателства, които представляват неща, далеч от установените ти навици. Предизвиквай и себе си – попаднал/а си в компания, където се говори немски, а ти не го говориш – запиши се на уроци и действай; харесваш страшно много снимките във Фейсбук на приятелите ти, но твоите ти изглеждат обикновени – потърси информация за фотография и се научи да снимаш като тях и т. н. Списъкът може да е безкрайно дълъг, съобразен с индивидуалните желания на всеки човек. Но винаги резултатът е един и същ – началото е трудно, но после, след като видиш напредъка си, оставаш напълно удовлетворен от собствените си постижения, от собственото си израстване;

– Приемай конструктивна критика, но стой далеч от негативните хора, които имат проблем за всяко решение – не е възможно в този живот да се угоди на всички. Дори и не трябва да се опитваме. За това набележи хора, на които вярваш и чието мнение е важно за теб и се съветвай с тях, вслушвай се в обратната им връзка и се опитвай да прилагаш на практика полезните неща. Останалите просто загърби и не им обръщай внимание;

– Сравнявай се единствено със себе си – основната ти цел е да се превърнеш в най-добрата версия на себе си и в тази връзка трябва да се мериш единствено с човека, който си бил/а вчера, миналата седмица или предишната година. Само по този начин можеш да измериш прогреса и да видиш всъщност колко много си напреднал/а и колко са големи постиженията ти;

– Не спирай да учиш – по всякакъв начин – четене, гледане на видео и филмови материали, курсове, уоркшопи, уеб-семинари, пътувания. Всичко това представлява градивните елементи на увереността и изграждането на характера;

– Носи дрехи само, в които се чувстваш комфортно, без оглед на последните модни тенденции – ето напоследък на мен ми бяха казали, че се обличам прекалено консервативно. И аз трябваше да си взема бележка и да започна да се “разконсервирам”. Да, ама не. Моите характер и разбирания, както и личният ми комфорт изискват малко по-прибрани тоалети. Никога няма да тръгна с дълбоки, изрязани деколтета или с поли от една педя плат. Не защото не мога, просто защото това няма да съм аз. Разбира се, това не означава да не експериментирам с модата, но просто ще остана вярна на собствения си стил;

– Често младите момичета и момчета, особено в тинейджърска възраст имат проблеми с кожата на лицето си или страдат от някакви други притеснения относно тялото си. Пъпките по кожата ще изчезнат – знам, че е трудно за вярване когато ден след ден се будиш с нова пъпка, но е така. Знам го от собствен опит. Докато, обаче, чакаш може да започнеш да се грижиш по-добре за кожата си. Направи проучване кои са подходящите продукти за твоята кожа, отиди на дерматолог, ако е необходимо. Изгради си един “динамичен стереотип” и дисциплина, която да следваш твърдо и неотклонно. Същото важи и за тялото ти – тичай, ходи на фитнес, яж здравословна храна, пий повече вода и стой настрана от вредните навици на цигарите и алкохола. Те не ти помагат за изглеждаш добре.

И накрая, но не по важност – разбий порочния кръг – никой не ме харесва, за това няма да полагам никакви усилия и няма да правя нищо. Усилия, свършена работа, удовлетвореност, увереност = повече харесвания.


Some 2 weeks ago, I watched a different video by LisaLisaD1 where, instead the usual girly stuff she talks about, the subject shifted on to her life experience building her confidence and contributing to building the confidence of her own children.

Among the various personal stories, there was one silver lining to the video that made me reflect on the topic and relate her experience to my own. That particular story followed her as a youngster and focused on how her mom and dad made her step out of her comfort zone and do extrinsic things, like going to the neighbours to ask for something, going to a store to purchase some tools and equipment and so forth. The true meaning of this extraordinary parental request and systematic approach was with a stimulating effect. To encourage you to go out of your comfort zone and take new steps into the unknown, even if they seem gigantic and hard to swallow.

It made me think about my own personal experience when I was growing up. My parents tended to shield me from any difficulties on may way, although they were quite demanding regarding my studies. More often than not, I hear people talk about how they want to protect their children, instead of deliberately putting them in extreme situations. It is somehow in to our Bulgarian parental genes to provide the most secure path for our children, no matter the personal cost. This ambient way of thinking is following the inner parental compass to navigate the child’s life in a better direction, than your own, to a calm sea and a smooth sailing. The hardships of life that most Bulgarian parents face on a daily basis are beyond challenging and their natural defence mode kicks in, when their children are concerned. This, however noble sacrifice, has  its disadvantages and sometimes a negative impact, depriving the children of building any capability to deal with the difficult.

As late and great Steve Jobs once said: “If you find your teachers demanding, wait to meet your boss!” and was he right!

From the secure and stable family environment, I went to study in the University (I have my respect for the institution and I would just say that it was not challenging enough for me) and after unsuccessfully trying to ignore the alarm in my head that I, in fact, did nothing else, but waste my time, I decided to find a job and still study full time. And the job it was! I wonderful position for very little money, if any. But, along the job came and my boss. And above all – a lady boss. For those still disturbed years, where the echo of the memorable 1997 of poverty, hyperinflation and overall misery, depressed people with no dreams and aspirations, that woman seemed like an alien from another planet. Smart, educated, sophisticated and pretty, she had a brain sharp as a knife and nothing seemed to escape her eyes.

It was indeed she, who was the master mind behind making my life a living hell. In a good way. But that was to be understood and appreciated in the later years. She would give me impossible tasks, made me break boundaries and work tirelessly and devotedly day and night. She pushed me to my breaking point, never fully satisfied with the result, never saying one encouraging word. Look at Andy in The Devil wears Prada sans the designer clothes and exponentiate. I was an apprentice that should worked 3 times as hard just to prove myself. But I never quit. Although, there were times I swore I would not show up at work the next day, yet, somehow I always found reasons to go. And with each successfully completed task, I gained more and more confidence in my own brain, in my own capabilities. At the end I walked out of that job with my head held high as I was carrying a bag full of skills, contacts and knowledge, ala Hitar Petar that catapulted me to incredible jobs and still serve me to that day.

All those ridiculous demands looked impossible at the first sight. They drained my last energy and creativity. But at the end they were the building blocks of my character that is now stronger than steel and relatively often has to fight unequal battles. Along came my self confidence that I am a worthy person who can offer a lot at work and made me realise my own value.

I am often asked how to build self-confidence?

– Thank you parents from the bottom of your heart, but firmly explain that if there is a challenge in front of you, you are the person who has to handle it. That doesn’t mean you can’t ask for help, on the contrary – requesting help and the people to provide it is normal, but should be done after a careful consideration;

– Take challenges every day and do things way out from your comfort zone. Do challenge yourself daily – very soon you will see how the diameter of that comfort zone becomes bigger and bigger with every challenge you take. It could be a small thing – like taking photography or language classes, or something big like conquering the tallest of the mountaintops. But it has to be something you have never done, have never experienced before. The beginning is always difficult, but the end results after persistence and dedication will be well-worth the efforts;

– Do take constructive criticism seriously and stay away from negative people who have problems for every solution – find people you like and respect and do listen to their feed back and take it into consideration. The haters leave behind and never pay attention to;

– Do compare yourself only with yourself – your main aim is to become the best version of yourself and in that regard you have to measure yourself only with the person you were yesterday, last month or 2 years ago. This is the only real way to measure your progress and to see how much you have grown;

– Never stop learning – workshops, seminars, web based studies, reading books or watching documentaries – just find your way to accumulate new knowledge and stick to it. It will only contribute to your personal growth and reaching your end goal;

– Do ware only the type of clothes that make you feel comfortable – I was recently told I dressed on the more conservative side and I should have taken notice and start “uncoservate” myself. Well, I did not. You would never see me with deep, plunging necklines or mini skirts. Not that I can’t pull them off, but simply because I would never feel comfortable in them. And it will show and it will have a high impact of how I carry myself and my confidence level will drop a notch. I do not want that and neither do you. So stick to whatever makes you feel good and go with it. That doesn’t mean you can’t experiment with fashion, but only to the extend you would feel comfortable doing it;

– Often young boys and girls, especially in teenage years, suffer from acne and bad skin and have multitude of body insecurities. Relax, that skin will clear out. How do I know? I know – I have been there myself. But while you are waiting start forming good, healthy habits of taking good care for your skin. Set up a routine and stick with it. The same applies to the body care – run, stay physically active, eat well and good food. That will have a tremendous impact on your overall well-being and will boost your self esteem.

And in the end never let your self enter the vicious cycle – nobody likes me, so I won’t do anything for me and since I do nothing for me nobody likes me. The efforts, the dedication, the discipline – they will all pay off to amazing results. Just never give up!

No Comments

Leave a Reply