Slavka Kalcheva & Kalina Stancheva

Бялата роза на българския фолклор – Славка Калчева

Славка Калчева интервю

Приключих с гримирането, фризьора и обличането. Последното нещо, което остава преди да взема фотоапарата и да заключа колата е да си сменя обувките, с което тоалетът ми ще е завършен – черен панталон по краката, стигащ до глезена, наситено-червена копринена блуза, късо черно сако, черни обувки с висок ток, съвсем леко винтидж, косата ми е прясно издухана, гримът – свеж. Чувствам се едновременно развълнувана и леко притеснена, но въпреки това се отправям към входа на парк “Казармите” в Севлиево – прекрасна фамилна инфраструктура, където можете да прекарате часове наред в разходки, приятни разговори на пейките или тичайки по алеите. За два поредни дни паркът е домакин на националния фестивал “Семе българско” и е приютил в уютната си обстановка множество производители на български продукти – вино, колбаси, мед и пчелни продукти, сирена и кашкавали, билки и илачи, сладка, пъстри цветя и стройни фиданки. В дъното е разположена висока, просторна сцена и тъкмо там след няколко часа ще пее на живо любимата ми българска народна певица – Славка Калчева. Не е тайна за никого моята любов към народната музика и особено тази от Тракийската фолклорна област. За мен това е една от най-щастливите музики, която те кара да “станеш, да изтупаш леглото, да преметеш чергите и да излезеш на вън” – дава ти сила и енергия и ти вдъхва живот. И Славка е въплъщението й, не само заради Бялата роза, но заради целия положителен заряд, който носи музиката й.

Славка Калчева интервю

Намирам я в една военно-изглеждаща палатка, грижливо скрита зад сцената. Води ме организаторът, който леко повдига завесата. Светлината е силно приглушена – има две – три миниатюрни прозорчета, разположени на всяка една стена на палатката, които я осветяват, колкото да можеш да виждаш.

Една жена стои на пейка по средата и усърдно пише на листове. Тя е висока, стройна, с дълга смолисто-черна коса, падаща до кръста й. Носи шик очила за четене на Valentino с черни рамки, ултра модерни, елегантно износени, леко прокъсани на места “бойфренд” сини джинси, високи обувки, тъмна блузка. Отнема ми около 30 секунди да свържа този образ, с образа от екрана и да се уверя, че тази дама е точно Славка Калчева. И тя е. Вдига поглед от листовете, следват задължителните представяния и запознанства и тя махва с ръка и ме оставя да седна срещу нея, с молба да започнем да си говорим след като приключи с писането. Използвам времето да я наблюдавам – съсредоточено пише, прави отметки, смята. На листовете пред нея са изписани заглавията на песните, които ще пее само след броени часове, хронологията и дължината им. Докато не свърши, не вдига поглед от тях. След това се пресяга към черната лачена чанта на Armani Jeans и изважда телефона си. Говори с неизвестен за мен човек, който само след 1 мин. се материализира в палатката – това е озвучителят й. Стегнато и ефективно двамата преминават през списъка – правили са го стотици пъти и знаят как да комуникират помежду си и какво е важно да бъде казано. След това листите се сгъват, прибират се в една малка чантичка, изважда се микрофонът, марка Shure, и се подрежда отпред до чантата. Очите ми вече се адаптират към полумрака. Ясно мога да различа опакована закачалка с дрехи, вероятно сценичните тоалети, придружени с обувки, които Славка е донесла със себе си за концерта. В палатката е претъпкано с всякакви неща – тонове пшеничени пръчици “Зайо Байо”, игри от ПП “Българка”, костюми и реквизити и дори голямата  награда – велосипед. Леко е задушно, аз събличам сакото и отпивам от водата, която току що ни е донесена. Прави ми впечатление, че Славка не се оплаква – държи се на ниво и е вече готова да ми отдели цялото си внимание. Обяснявам й с няколко думи за блога, за себе си, за отношението ми към народната музика и нейните песни. Истинско, чистосърдечно признание. Тя се усмихва – винаги е търпелива към феновете си, не показва раздразнение, учтива е. Не съм сигурна дали е била интервюирана преди за блог – вероятно не. Обяснявам, че моите въпроси ще се свързани с малко по-различна тематика от стандартните – музиката, песните, новия албум, който предстои да издаде съвсем скоро, но категорично заявявам, че и тях няма да ги пропуснем.

Славка Калчева интервю

Изваждам моя телефон и включваме диктофона – части от разговора ни са записани, части не се чуват, поради изключителния шум, идващ от сцената и всички паразитни звуци наоколо. За това и някой неща ще ги преразкажа, така както съм ги запомнила и усетила, някои ще ги цитирам, доколкото мога да чуя записите.

Първото нещо, което я питам е какво има в чантата й, без какво не може всеки ден и кое е най-ценното, което носи. Този въпрос я изненадва, вдига вежди и посочва към торбата пред нея и казва, че винаги носи големи чанти. Все има какво да слага в тях. Има гримове – не може без тях, заради сценичните изяви. Кои гримове – използва пудрата на натуралната марка за козметика Alverde от магазин DM, има молив за устни, червило и гланц – избира ги, така че да не се стичат по устните и да не са прекалено лепкави. Вади едни глос на Chanel – прекрасен коралово-червен цвят със златни частици в него. Налага се да го изкарам навън, за да видя името и номерът му, но уви, етикетът е изтъркан и е абсолютно невъзможно да го проверя, но усърдно го издирих в интернет и прилича или на Spark или на Myriade. Не робува на някаква специална марка – харесва и по-скъпите неща от YSL и Chanel, но си купува и гримове от дрогериите. Оплаква се, че любимият и глос на Chanel е бил спрян от производство. Тук аз се намесвам, вадя визитна картичка на блога и записвам името на моя най-любим глос за устни – Revlon Pink afterglow. Уверявам я, че по нищо не отстъпва на големите марки и е универсален цвят, които подхода на почти всички цветове на кожата, не се разтича и не е лепкав. Радвам се, че Славка грижливо прибира картичката с препоръката ми. След това вади от чантата прекрасен флакон в кадифена опаковка на парфюм – Bvlgary Blv II, който й е любим, заедно с един на Narcisco Rodriguez, чието име не може да си спомни. В аромата на Bvlgary ясно могат да се различат нотки на анасон, пачули и мандарина – многопластов аромат, който напълно подхожда на интересна и интелигентна жена като Славка. Продължаваме със съдържанието на чантата й: в нея има лекарства – основно против главоболие и за гърло, личните й документи, портмоне, има и икона, понеже е вярваща, снимки на семейството й. Питам я дали носи някакъв талисман с нея, дали е суеверна. И се оказва, че голямата й внучка, кръстена на нея – Славена, е й донесла камъче от Скандинавия, което пази и носи със себе си за късмет. Голямата й слабост за жалост са цигарите, носи по една кутия в чантата си, знае, че пушенето е вредно и за гласа и за кожата, т. к. предизвиква бръчки и води до стареене, но все пак пуши по малко. От време на време поглежда в чантата си, да не би да изтървем нещо, но истината е, че съдържанието й варира и колкото по-голяма е чантата, толкова повече неща слага. После ми признава, че за жалост е била обект на кражба – задигнали са й личните документи, портмонето – неприятна история, която й е послужила за урок и вече не изпуска чантата си от очи и я оставя на сигурно място преди да излезе на сцената.

Славка Калчева интервю

Любопитна съм как се подготвя за професионалните снимки, за фото-сесии и клипове. Тя ли се гримира, кой й прави прическата? Оказва се, че за такъв тип изяви се доверява на гримьора – Бони /Мис Бони/ – казва го това и очите й светват. Вижда се колко много го уважава и като професионалист и като човек. Претърпяла е на една фото-сесия разочарование от гримьорка и е преценила, че повече няма да работи с нея. Бони нито за миг не я е разочаровал, напротив, винаги очаква с нетърпение съвместната им работа, заради креативността му, високите стандарти, които е наложил в работата си и естетското му чувство. Що се отнася до обикновените участия се е научила да се гримира сама – как? Гледала е какво правят професионалистите и на принципа на проба-грешка се е усъвършенствала. И смея да кажа, че е много добра, след като я видях лично да се гримира малко по-късно.

Славка Калчева интервю

Разговорите за гримовете ни отвеждат до темата за имиджа. Разказвам й, че в съвременния свят в който живеем, с превеса на социалните медии като Instagram, Tumblr, Facebook и стереотипите за красота, които се налагат, младите момичета имат много тежка задача да отговарят на тези стандарти. Гледат телевизия и виждат перфектно изглеждащи певици – пипнат грим, подредени коси, елегантни тоалети. Славка кима утвърдително с глава – в действителност зад този имидж се крият усилия, които само трябва да дават добър пример – правилно и редовно хранене, движение и спорт, продукти, които са подходящи за дадения човек. Как тя поддържа такава завидна фигура? Казва, че е ген. Просто си е такава, не обича много да спортува, но пък обича да хапва основно постни готвени яденета. Така е научена от детството си, израснала е в Ямбол и там живее до момента. Много рядко пие алкохол, и то по повод. Пие много вода, не студена, за да пази гласа си. Питам я, този глас как се поддържа. С пеене, отвръща тя, поддържа се с пеене. И пеенето е като всяко друго нещо в живота – изисква практика и многократни упражнения. В този момент влитат една група деца в палатката. Трескаво започват да ровичкат из торбите и вадят сценичните си тоалети. Средната им възраст е 10-11 години. Припряни са, шумни и превъзбудени. Бутат се, смеят се, закачат се. Минават повече от 10 мин. в разговори с тях – какво ще бъде представлението им, на колко са години, кой им е правил тоалетите, преди децата и ръководителката им да отбележат, че всъщност разговарят със Славка Калчева. Очите им се разширяват, удивявят се, а учителката им видимо се притеснява. Целият този шум, глъч и хаос в палатката не притеснява Славка. Тя става, взима покритата закачалка и вади прекрасно червено сако с къс ръкав на фирма Юнона, подходящ черен панталон с широки крачоли, елегантен черен потник с пайети и убийствено високи черно-червени обувки на платформи. Невъзмутимо започва да се облича, заедно с децата. Подрежда дънките и блузката си, прибира очилата Валентино в кутийката им и сяда да се гримира. През това време чакаме да дойде професионалният фотограф да ни снима за мини фото-сесия. По невидими стечения на обстоятелствата и тя и аз сме с почти еднакви тоалети, както отбеляза едни дядо – като сестрички. Гледам сценичния й тоалет и я питам кой й приготвя и избира тоалетите за клиповете и за публичните изяви. Вероятно си има стилист – поне така мисля аз. Оказва се, че преди е имала жена от Ямбол, която й е правила костюмите, но сега се справя сама. В един от клиповете на новите й песни ще я видим в народна носия, пак от тракийската фолклорна област. Питам я кои са любимите й дрехи. Казва ми, че една жена преди всичко трябва да е женствена – да носи повече рокли и поли, да се стреми да спазва този привлекателен, чисто женски силует, който дава роклята. Все пак ползва панталони и дънки, т. к. те са  навлезли в гардероба ни и са лесни и удобни за носене. Признава си, че има много дрехи в гардероба си. Част от тях никога не е носила, като някои стоят още с етикетите. Не знае защо, но все се случва да гравитира към едни и същи типове дрехи и рядко излиза извън тази си комфортна зона. Сега поне се чувствам доста по-добре – преди си мислех, че само аз си купувам едни и същи като концепция тоалети – със съвсем малки изменения по тях /опс, цялата армия от сини панталони и синьо върху синьо, изобщо/, но се успокоих.

Славка Калчева интервю

Прекъсва ни един дядо. Дошъл е от околно село, специално да вземе автограф от Славка. Носи си не само рекламна листовка с нейния лик, но и подходящ маркер, за да се изличи написаното по-добре. Славка го пита за кого е автографа и дядото гордо заявява, че е за неговата жена – бабата, както я нарича. Търпеливо изчаква певицата да напише мило послание и да се подпише, благодари и си тръгва … щастлив. От този момент нататък разговорът ни се завърта в любимата посока на Славка – музиката. Тя не само може да пее, но и пише текстовете на песните и музиката към тях. Сякаш се лее всичко от нея и тя успява да го претвори в прекрасни песни, които стоплят душата и сърцата на толкова много българи.

Гордо ми съобщава, че съвсем скоро предстои да издаде нов албум, като има песни поне за два албума.

Калина: Не разбрах сега името на този нов албум.

Славка: Новият албум няма още име. От първия албум, който съм започнала да издавам, името последно го мисля. Като стане албума, мисля какво ще е. Ако не мога аз да го измисля питам някой, какво например. Даже на единия албум “От българско по-българско” кръстницата на албума ми е Жени Димова от “Пайнер мюзик”, която ми вика “- Защо, Славе, не го кръстиш така, виж колко хубави български песни има?”. Защото в него имам песен за Апостола Левски и така го решихме, тя му даде името. Сега още не съм мислила. Върти ми се нещо из главата, скоро, така ми дойде една идея покрай песните, които слушах …. и ми хрумна нещо, нещо в бяло ще бъде, но не знам какво.

Калина: Все съм се питала защо албумът с песента “Бяла роза” е кръстен “Сватба”, а не “Бяла роза”?

Славка: Изобщо не съм мислила, че “Бяла роза” ще стане толкова популярна. Тя последна влезе в албума, до последно поправяхме текста и тя пък стана. А този албум го кръстих “Сватба”, защото има много песни за хора в него, освен това има и песни-китки. А и на много сватби съм пяла, всъщност аз от там си направих името, от там ме научиха хората.

Калина: Бях слушала едно интервю с теб, че оригиналният текст на “Бяла роза” е бил по-дълъг, отколкото е сегашният вариант.

Славка: Да, да. Написах припева и после писах останалия текст, но не ставаше. Помолих една моя колежка, народна певица, на нея й се удаваше да пише текстове, защото ми е давала и преди няколко текстове и аз и викам “-Абе, Данче, я виж от тук нататък какво можеш да направиш, като това искам да остане –  бяла роза”. И тя писа, писа, срещахме се, на мен не ми харесва, махам го, защото не пасва и на музиката и така, така, така и накрая тя го написа много хубаво. Отидох в студиото и там вече съкратихме, променихме и остана така. Музиката на песента си е моя, авторска.

После си говорихме за дуетите. Тя ми сподели, че е пяла с Нелина – песента “Доне ле”, с Емилия – песента “Да знаят малките моми”, пяла е и с Глория и е писала специално песен за нея, и напоследък – с едно младо момче Николай Урумов, който не е професионален певец, но е много талантлив. На този етап не знае дали ще има нови дуети с някого. Питам я и за новия албум – дали предвижда да направи специална промоция. Тя с неохота ми признава, че едно подобно начинание струва доста пари, за което трябват спонсори, а тя е преди всичко певица и не се чувства на мястото си да събира средства. Така или иначе новият й албум ще бъде факт съвсем скоро, за радост на многобройните й почитатели, както в страната, така и в чужбина. На 28-ми Май й предстои участие в Лондон, заедно с оркестър “Пловдив”, където са поканени от в. “Будилникъ” по случай 14-тия рожден ден на вестника и празникът на славянската писменост и култура – 24-ти Май. Където и да е извън пределите на България, българите я посрещат много сърдечно и гостоприемно. Почти не й остава време да разглежда местните забележителности от натоварената програма, изпълнена с интервюта и пеене, но все пак се радва, че ще е в състояние да внесе празнично настроение, атмосфера и патриотизъм.

Питам я колко най-много е пяла наведнъж. И тя споделя, че това се е случвало най-често на сватби. Пее часове наред с оркестър или с уредба и накрая, изморена, сяда да си почине и “чорбаджията” виква – ти сега пя с музика, я сега ни попей малко и акапелно. И тя запява, въпреки умората. Пее песни като “Караджа дума русанки” и “Не казвай либе  лека нощ”, трудни, със сложна орнаментика – за голям глас, какъвто е нейният. И хората си хвърлят калпаците и я хвалят, не само, че е голяма певица и музикант, но и голям човек!

Славка Калчева интервю

P. S. Сърдечно благодаря за този материал на Славка Калчева, на организаторите на фестивала “Семе българско” – Рекламна агенция “Елмазови” и на фотографа Драгомир Минков от фото-студио PIX ART за прекрасните снимки.

No Comments

Leave a Reply