tartalettes

Храна и хранителни навици | Food and eating habits

храна и хранителни навици

Много често ме питат как поддържам фигурата си, като обикновено този въпрос следва непосредствено след въпроса за възрастта ми. Иска ми се да отговоря, че тайната е само в гените, но това няма да е нито честно, нито вярно. Гените са само една част от пъзела, в който има други важни градивни елементи – движение и спорт, и изградени хранителни навици, които са основани на любовта към храната.

За никого не е тайна моето отношение към храненето, до степен, до която съм в състояние по всяко време да си стегна багажа за едно околосветско пътешествие, отдадено само на кулинарен туризъм. Все пак храната е едно от удоволствията на живота и трябва да му се отдаваме. С мярка.

За целите на тази статия ще оставим настрани спорта и ще се фокусираме изцяло върху хранителните навици, които пряко влияят върху фигурата ни. Следващите редове ще бъдат посвени на тях, какъв ефект имат върху мен и как аз се чувствам благодарение на изграждането им.

храна и хранителни навици

Имам ясни, макар и фрагментарни спомени от ранното си детство, когато преживявах само на препечени филийки от бял заводски хляб, обилно намазани с краве масло и поръсени със сол. И банани. Бях дете, което играеше по цял ден навън и филиите бяха съвсем естествения отговор на този начин на живот. Обичам хляб, тестени изделия от всякакъв вид и мога съвсем спокойно да изям половин топъл хляб за рекордно кратко време. Организмът ми обича солени храни и въглехидрати и се чувства щастлив когато е нахранен с тях.

Когато станах на 13 г. – една особена възраст в много отношения, се преместих в ново училище, кацнало на висок хълм, без обществен транспорт до него и се налагаше да прекосявам града пеша. Не голямо предизвикателство дори и в най-ледените дни, като се има предвид бонуса, който ми носеше – на връщане за вкъщи да спирам в дома на баба ми и дядо ми. Часовете свършваха в 13,20 ч. и след 15 мин. вече бях на входната им врата. Точно тогава беше критичният момент, когато изградих добри, здравословни отношения с храната и гледах на нея като на приятел, а не на враг.

храна и хранителни навици

Имах /все още имам дядо, който става на 90 г. само след броени дни!/ чудесни баба и дядо. Интелигентни, начетени, образовани, пътували по света, говорещи западни езици, срещали интересни хора, обичащи живота и хубавата храна. Те бяха създали в дома си една атмосфера на гостоприемство, където винаги се чувстваш добре дошъл. Кухнята – просторна стая с големи плотове, удобно пространство и маса, която лесно побира 6 човека беше центъра на малката им вселена. Естествено, всички гравитираха към нея, т. к. там винаги имаше някоя вкусна гозба, която само чака да бъде помирисана, опитана и хапната. Ако си гладен, винаги ще се намери нещо да те нахрани. Постепенно посещенията ми за обяд ставаха все по-чести и по-чести, като много ми харесваше концепцията да седнем тримата на масата, да си хапнем супа и/или някакво готвено ядене, докато разказвам за училището, питам за домашните или просто слушам разкази. Постепенно обядът се превърна в нещо като ритуал за мен – най-важното ядене за деня, което свързвах с а/ вкусна готвена храна, б/ приятни разговори и в/ подкрепящи ме хора.

храна и хранителни навици

Така, без да го осъзнавам, си бях изградила режим на хранене, който вършеше чудеса върху мен и се състоеше от:

  • закуска в 9 ч. – обикновено сандвич от бял хляб, намазан с масло /не маргарин/ и филе Елена или нещо подобно /домашно приготвени и сушени по на дядо специалната рецепта/;
  • обяд към 13,30 ч. – супа и готвено ядене, които се ядяха бавно и спокойно, придружени от поне една филийка хляб и салата;
  • вечеря към 19 ч. – обикновено нещо леко, което мама е приготвила.

Но най-важното е, че не ядях  нищо между храненетата. Бях дисциплинирала организма си да консумира храна само в определени часови пояси и в останалото време да не се храни. Това позволяваше на тялото ми да обработи храната и в действителност да се чувствам гладна, когато отново седна на масата. Изграденият динамичен стереотип ми помагаше да устоявам на всякакви изкушения като бисквити, соленки, чипс, кроасани и др. И се чувствах изключително добре.

Много години по-късно този стереотип на хранене е запазен в основни линии с малки изменения:

  • закуска – от както не работя с фиксирано работно време, закуската е в къщи, с една голяма чаша димящ зелен чай с мед от село – в момента лавандулов мед – безкрайно вкусен и ароматен, който прави чая една идея по-приятен. Към него хапвам нещо малко – здравословни бисквитки или дребна препечена филийка. Чаят е едно от малкото удоволствия за мен в питейно отношение. Не пия кафе, алкохол и безолкохолни, а много вода, обикновено леко топла.
  • обяд – продължавам да си обядвам с дядо. Сега сме само двамата и аз отговарям за храната. Намерила съм две чудесни места, с добре обмислени обедни менюта и вкусна домашна храна. Всеки работен ден взимам ядене за мен и дядо, ходя при него и хапваме заедно. Маслините, салатите и хляба са неизменна част от обяда.
  • вечеря – тъй като през работно време телефонът ми звъни безспир, оперативната работа започвам да я върша след 17 ч. Понякога се налага да стоя в офиса до 11 ч. вечерта и да хапвам на бюрото. Ужасно е, но се налага. В тази връзка се опитвам да зареждам кухнята само с добри храни – плодове, ядки, салата. Не винаги се получава, но и 80% са ок. В дните, когато работата е свършена преди вечерно време хапвам нещо леко.

Продължавам да се старая да стоя на страна от снаксовете. Много е по-трудно с начина ми на живот, стреса и ритъма на работа. Организмът ми естествено предпочита солени храни – чипс, пуканки, солети, пържени картофки. Успявам да стоя на разстояние от тях през повечето време, точно благодарение на изградената дисциплина, режим и отношение към храната.

храна и хранителни навици

Да се лишаваш от храна или да преяждаш са предизвикателства, с които много хора се борят всеки ден. Млади момичета не се харесват и почти не се хранят. Мъже на средна възраст изяждат тонове храна на едно ядене без да обръщат внимание на ефекта върху тялото им.

Като хора, трябва да се храним не само за оцеляване. Трябва да храним мозъка си и мускулите, за да сме енергични и продуктивни. Ако съм в позиция да дам поне един съвет, то той ще бъде да си изградите добри взаимоотношения с храната и режим на хранене. Това може да бъде постигнато чрез:

  • Подкрепа от семейството, както беше в моя случай;
  • Напълно разнообразни и случайни неща – като да си отделите едно ваше пространство за хапване, особено на работа, където можете да се храните спокойно и достатъчно бавно. Слушането на музика също помага да се откъснете от действителността за кратко и да се отдадете на кулинарни вкусотии. Слушането на аудио книги е повече от подходящо – позволява да се съсредоточите върху храната и книгата едновременно без нито едното да страдат. Да си намерите приятели/колеги, с които да хапвате, особено на обяд – хора, които се хранят бавно, не ви стресират и ви подкрепят. Много по-трудно пропускаме важни хранения когато има кой да ни ръчка, а и взаимоотношенията с хората се подобряват когато се храните заедно. Същото важи и за процеса на хранене – става много по-приятен, когато е споделен с добри и любими хора.
  • Отказ от хранене когато сте супер стресирани – по-добре да се забавиш 10 мин., за да се успокоиш и след това да хапваш, отколкото да се нахвърлиш на яденето или просто да го побутваш с вилицата. Същото важи и за яденето от стрес по никое време. Не отваряйте хладилника само защото някой ви е вдигнал кръвното. Това е трудно, но постижимо с всекидневни усилия, които трябва да бъдат положени.
  • Намиране на нови места за хапване – ресторанти, кафенета, дори специални кулинарни събития. Аз търся през Facebook за някакво ново и интересно място и се старая всяка седмица да посещаваме по нещо. Това ме кара да се чувствам като кулинарен откривател и ме прави щастлива.

храна и хранителни навици

Каквото и да правите, целта е да си изградите добри, приятелски взаимоотношения с храната, както и дисциплина на хранене, която да поддържате неизменно. Ефектите няма да са видими мигновено, но обърнете ли се назад след малко време ще ги видите и почуствате със сигурност. Те ще ви помогнат значително в грижата за вас, за тялото ви, за жизнеспособността, енергичността и продуктивността. Ще си изградите личен, добре регулиран биологичен часовник, който ще се отразява позитивно на организма и начина, по който се чувствате за години напред.

P. S. Специални благодарности на Таня Хаджипеткова – Аталанте за прекрасните снимки на храни приготвени и снимани от нея!


храна и хранителни навици

I have often been asked about how I maintain my figure.

It is partially genes, partially movement and partially eating habits. For the purpose of this post we are going to leave aside the workouts, running and exercise in general, as they will not be a subject of discussion.

So, back to the main question. I love eating. Very, very much. To the extend that I would love to go travel the world solely to try new foods, flavors and dishes. Food, after all, is one of the finest pleasures in life and should be indulged. Well, in moderation.

Having the body I do now is largely contributed to my eating habits and it is my intent now to talk about my relationship with food and how it affected my life and continue to do so to this very day.

I have vague memories from my early childhood days when I existed on toasts+butter+salt and bananas. I refused most of the cooked dishes and preferred a sandwich of some kind or simply bread and its derivatives. I was a skinny kid, always on the run, always outside playing, riding my bike and enjoying the simple freedom of life. Then I got into a new school at the age of 13 – a very important age for a lot of reasons and since the school building was located on a top of a hill I had to walk every single day from home and back. The walk, itself, wasn’t a challenge as it provided an opportunity to stop at my grandparents’ place for lunch every day. I would get my last class end at 1,20 pm and 20 min. later I would show up at my grandparents’ doorstep. That was the crucial moment when I established a good, healthy and positive relationship with food.

храна и хранителни навици

I had (still have my granddad who is turning 90 in less than 2 weeks) wonderful grandparents. Intelligent, highly educated, well-spoken, well-traveled, patient, kind, attentive, good listeners, good food lovers. They created that kind of easy, inviting environment in their home, where you would always feel welcome and wanted. The kitchen – a large, comfortable room, with a table that easily accommodates 6 people was the heart of the house – the most used, busy and loved place by my entire family. And naturally, there was food, cooked delish food – all the time! You get hungry – you stop by and grandmother would have just the right something to feed you. So, my lunch stops gradually became more and more frequent. I loved the concept of having lunch with my grandmother & grandfather both present at the table. I loved being able to retell my school day, ask questions, request homework help and just enjoy a lovely conversation that went with the meals. And my taste started changing – I had a soup and a main dish of something usually cooked from scratch. Day after day I had lunch with them and ate whatever my grandmother had cooked for that day and my brain started associating lunch with 1) warm cooked meals; 2) peaceful time of nice conversations; 3) supportive people.

храна и хранителни навици

Without even realizing it, I have created a food routine that worked wonders on me and consisted of:

  • a sandwich that usually my mom would prepare for me to bring to school and I would eat during the long break between 9 and 9,30 am. Most days it would be 2 slices of bread with butter and some meat inside – a salami or prosciutto;
  • a solid lunch with soup and main meal eaten at least for 45 minutes prepared by my grandmother;
  • a small dinner at home of lighter food that my mom would cook.

and nothing else! Yes, that is right. I did not eat between the meals, not even a single snack. Not chips, not sollets, not croissants, just nothing. I have trained my brain to eat in specific time slots, letting my body process the food and actuality get hungry again. It gave me strength to resist to all food temptations out there – like crappy foods with lots of fat inside and other bad stuff. I just did not want them, as they did not belong to any of the eating categories that I have established for myself. Thus, I avoided them with no effort at all.

храна и хранителни навици

Life moved fast forward and many, many years later I still follow the same eating pattern with just a few alterations.

  • morning time – a giant mug of green tea with raw honey – steaming hot and tasty. It is the biggest pleasure drinking-wise, since I strongly dislike coffee, do not drink alcohol and stay away most days from any soft drinks and boxed juices. The tea is in combination with something small – usually cookies (the healthy ones) or a small toast;
  • lunch time – old habits die hard – since my grandmother died a few years ago I took responsibility to provide cooked food for lunch for both my grandfather and I. I found two lovely places with amazing cooks and well-designed and carefully prepared lunch menus. I go there every single work day and pick up food, which I bring to my grandfather’s home. We set the table, prep a salad, get our favorite olives out of the fridge and start eating. This is the best part of every day! I love having lunch with grandfather, love being able to talk to him about the important things to me and hear him talk about his things – like medicine, WW II, politics and history. And I hate every sacrifice that I have to make when due to my busy work schedule I skip our lunches together. Lunch became the single most important meal in the day for me and not having any, or eating fast food make me feel terrible.
  • dinner time – since starting working for myself, the office hours do not apply. My phone is ringing off the hook all day and dies down at about 5 pm. This is the starting point of my productive time when I can get any operational work done. Sometimes, I do not leave the office well past 10 pm and I hate to say it, but have some form of a dinner at my desk. Dining “al desco” is not a thing that I am proud of. But I try to make the best of it. I bring healthy foods to the office. Mostly fruits, nuts and occasional crackers. If I am not working, then proper dinner it is – mostly salads and lighter foods.

I still avoid snacks. Do I want them? Yes. Chips – yes, french fries – yes, all sorts of butter cookies – yes. And sometimes I do cave and give in to the temptations, but most often than not, I am very good at behaving myself. With the hectic and busy lifestyle that I have it is easy to get carried away. But I do not. Because of the early training, because of the established and well-followed routine.

храна и хранителни навици

Being food deprived or overly fed is a challenge that many are facing now. I can see young girls hating their bodies to the extend of restricting their food assumption to the survival limit. I can see mid-aged men with huge bellies, eating a ton of food in one sitting, negligent of the effect that would have on their body.

We, as human beings, must eat not only to maintain life, but also to feed our brain, in order to be active and productive. If I can give only one piece of advice I would strongly recommend to establish a good, healthy relationship with food. It can be achieved:

  • through family members, just like it was for me;
  • through something totally random – like creating your own space for lunch or breakfast/dinner and have what you need to feel good – calm, relaxing music, YouTube videos, good book – audio books are great to listen to when eating, as they let  you detach, be focused on the meals and focused on the story line, have eating buddies – try to connect with people who eat slowly, have positive energy and are supportive of your goals – bonding over food has a tremendous effect on strengthening relationships and vise versa good conversations, the feel of content and happiness have strong effect on your eating habits.
  • through avoiding eating while being stressed out – we either tend to over stuff our bellies or skip food entirely. Stress is the worst enemy of good eating habits and has to be viciously fought.
  • having dinners or lunches/brunches in places that excite you both food-wise and interior-wise. I usually search Facebook for food events and try to plan one unusual food trip per week. It sets a mood of feeling exploratory and makes me happy.

pie

In all cases you have to put the efforts to form a healthy habit of eating, in a good, positive way. It will have a huge impact on your life that you might not see immediately, but will definitely see and appreciate in retrospect. It contributes immensely to taking good care of your body, of loving it, instead of hating it, will give you a boost of energy and higher productivity levels, will create a biological clock that will train your entire system for lasting effect for many years to come.

P. S. Heartfelt thanks to the talented Tanya Hadzhipetkova – Atalante for the most gorgeous photos of foods she prepared and snapped herself.

No Comments

Leave a Reply