Travel stories I Пътeписи

пътеписи
Привет!

Днес, в стил Алеко Константинов, сядам да пиша кратък, но съдържателен от към събития, пътепис за пътешествията от миналата седмица.

Белгия беше посетена отново за рекордно краткото време от 72 часа, през които успях да мина дори и през коледния базар на Марианплац в Мюнхен, Германия.

Но да започнем отначало.

Неделя е, късна вечер. Опитвам са да се чекирам онлайн за полетите София-Мюнхен-Брюксел в Понеделник на обед. Интернет страницата на Луфтханза мъчително зарежда и обработва резервацията ми и със сетни усилия успява да извади една! бордна карта за полета до Мюнхен, която бива прилежно разпечатана, поставена в папката с останалите документи и остава да отлежава няколко часа. И през ум не ми минава, че липсата на втора бордна карта е вероятен проблем, който може да прерасне в катастрофа.

Понеделник сутрин – редовното пътуване до летището минава без проблеми – леки разговори в колата, приятна компания, любимият ми зелен чай с кафява захар. Терминал 2 ни посреща приятно топъл, средно декориран за празниците и необикновено тих като за началото на деловата седмица. Гишето за предаване на багажите. Обяснявам, че имаме само една бордна карта и незнайно защо нямаме втора, но служителят леко се подсмихва и отговаря, че летищата в Белгия, както и целят градски транспорт стачкуват и всички полети са отменени. Препраща ни към служителите на авиокомпанията за а/ връщане на парите от билетите, б/ пренасочване на друг полет, г/ изгубване в стачния превод!

За наш най-голям шанс /слабо/любезната дама от Луфтханза раздразнено обяснявя, че има един полет, който не е отменен от Мюнхен за Брюксел чак в 21,40 ч. местно време, което ще рече около 8 ч. чакане между полетите. Моят мозък бързо калкулира, прави план и предлага да прекараме работният Понеделник топло настанени в софийската Икеа, Мол-а на Цариградско шосе или и двете. После отново прекалкулира и решава, че празнично осветения Мюнхен е далеч по-привлекателна опция от всяка друга столична идилия. Следва кратък полет до Германия, придружен от сандвич с пиле, домати и песто – коренна разлика от 20 гр. солетки на Австрийските авиолинии, обилно гарниран с черен чай и спрягане на неправилните немски глаголи със стюардесата. Летището в Мюнхен разполага с няколко места за информация на случайно заблудени граждани от трети страни /като нас/. Набързо получаваме карта, полезен съвет кой влак да хванем и къде да отидем за 7 свободни часа измежду полетите.

38 минути по-късно вече сме на прекрасния Марианплац – излизаш от метрото и те обгръща приятно-апетитния аромат на канела, ванилия и индийско орехче, примесени с характерния мирис на прясно изпечени немски вурсчета. Планини от великолепно украсени коледни сладки, щолен, шоколадови портокалови корички и всякакви специфични баварски деликатеси са отрупали масите на коледния базар. В центъра на това великолепие е добре осветена и посетена ледена пързалка, която привлича като магнит, и дребосъци и възрастни.

cookises.jpgНито един от щандовете не остана непосетен. С риск да приличаме на Джуджето Дългоноско разглеждахме търпеливо и дисциплинирано всяка една сергия, всяко едно павилионче. Купихме си магнити, малки коледни украшения и успяхме да хапнем по едно изключително вкусно вурстче. Както казва дядо – слагат им нещо на тези наденички, за да са толкова вкусни и да ти се пие толкова много бира с тях! И е прав. Наистина ти се услаждат и те предизвикват да повториш. Но, да не се разсейваме, че има още хиляди магазини за обикаляне. Основната ми цел беше C&A. Както си спомняте, предишното посещение в Брюксел не се увенча с особен пазарен успех за мен – костюмът, който си бях харесала – панталон, пола, сако не беше в правилните размери и си стана в магазина. Сега, главната ми цел беше да открия сако в моята мярка и поне една долна част – или пола или панталон. Щателното преглеждане на 3 етажният магазин отне поне 1,30 ч., но завърши триумфално с пълна торба за мен и леко понамалял бюджет. Успях да намеря и сако и пола и сега търпеливо чакат да бъда занесени на шивачката за дребни промени, за да изглежда перфектно. Заедно с костюма избрах и едно ефектно бижу на марката I AM – колие в златно и тъмносиньо – перфектнатa комбинация, като се има предвид процентното съотношение на сините дрeхи в гардероба ми.

kolaj1.jpg21,40 ч. местно време е. Гейтът за отвеждане към самолета за Брюксел е препълнен от пъстра смесица на хора с всякакви националности. Отвън стои и прилежно чака огромният за такъв кратък полет Airbus A380. Бордингът отнема поне 30 мин. и още поне толкова отнема на стюардесите да внесат някакъв минимален ред в пътническия хаос вътре в самолета. Всички резервни седалки са отворени, багажните отделения над седалките се затварят с херкулесово усилие, стотици чанти, компютри и куфари все още чакат да намерят място в и без това пълния до пръсване самолет. Господата са крайно недоволни, дамите изискано мърморят. Явното нарушаване на личното пространство не е нещо, от което този път може да се избяга. Но,  чест прави на персонала на Луфханза за въдворяването на ред и все пак вдигането на самолета във въздуха и докарването ни до заветната крайна цел – Брюксел. За пръв път виждам летище, което прилича на евакуиран лагер – кафенетата и магазините са затворени, осветлението е минимално и е почти тъмно. И най-важното – напълно празно е! Няма пасажери, няма персонал.

Вечерта завърши в 4* Husa President Park Hotel – само на думи е четиризвезден. Стаята ми беше леденостудена, с повредена климатична система. Последвалото ми оплакване на рецепцията беше посрещнато невъзмутимо и няколко минути по-късно получих одеяла!, за да се завия. Рано на другата сутрин, на прага на любезността и добрия тон обясних, че това положение е неприемливо. Само 5 мин. по-късно и отоплението беше възстановено. Трябва да отбележа, че този хотел е скъп, претенциозен и напълно непотребен. Обслужването е меко казано неадекватно, студено е, твърди се, че има безплатен интернет в стаите – как го ловят – най-вероятно с кофи, понеже го няма никакъв. Твърдят, че имат и безплатен транспорт/шатъл до центъра – отново само твърдение. Силно препоръчвам да се страни от него.

Но времето прекарано в Белгия си заслужаваше усилията да се стигне дотам, въпреки стачката. Коледният дух от Мюнхен се беше пренесъл и тук.

Brussels.jpgУспяхме да се разходим из празнично осветените улици, да разгледаме магазините, да хапнем по една обилно полята с шоколад гофрета и искрено да се забавляваме.

Трябва да посветя и няколко отделни думи на официалният обяд, на който бяхме поканени. Не можех да снимам, тъй като не се гледаше с добро око на снимките, но за сметка на това се насладих на удивителни кулинарни изкушения, съчетани с добра компания. Различни видове риба – включително и любимата ми сьомга, хайвер, сирена и кашкавали, салати и отлежали френски вина отрупваха масите. Несъмнено най-забележителни бяха десертите, които представляваха истински кулинарни шедьоври и не беше ясно дали трябва само да се гледат или да се хапват. Този обяд леко намали общата негативна картина от хотелското настаняване и ще остане един добър спомен за изискана кухня.

И докато сме на тема десерти – отнесох за България малко шоколади и 1 кг. бонбони Линт. Да си в Белгия и да си купиш швейцарски шоколад – безценно!

С това приключвам пътния осведомителен бюлетин.

Поздрави и бързайте с коледните подаръци, че не остана време!


Greetings everyone!

Today, ala Aleko Konstantinov, I have the privilege to tell in writing a short, but emotionally charged, travel story from the last week’s adventures.

Belgium was visited again for the record of 72 hours, while managing to squeeze in some 7 hours of exploring the Christmas market at Marienplaz in Munich, Germany.

But let’s start from the beginning.

Late Sunday night. I am making a last attempt to check myself in for the next day flights Sofia-Munich-Brussels. The Lufthansa website is processing my booking with enviable speed for a snail and somehow manages to issue a boarding pass, but only for the first flight. My brain doesn’t register any problem in that and the boarding pass is diligently printed out and put into the rightful folder. Fast forwarding to the check in and the beauty of Terminal 2 at Sofia airport – semi-decorated and surprisingly quite for a Monday. We are being informed that there is a strike in Belgium going on and thus all airports and the entire public transportation are closed and the flights cancelled. Kindly, but firmly we are directed to the Lufthansa service desk to a/ get a refund for the ticket, b/ be placed on another flight and c/ get lost in the strike translation. The slightly irritated lady explains that there is a flight at 21.40 pm local time going from Munich to Brussels, which is miraculously still going strong and we manage to get seats on that preoccupied aircraft.

At that point my brain starts to calculate the hours we have to wait and suggests to either go to IKEA and The Mall in Sofia or both. Then, recalculates again and rightfully decides that the brilliantly lit Munich is a far better option than any Sofia reality. So, Munich it is!

A short flight later, accompanied by a chicken, tomato and pesto sandwich (a far cry from the 20 gr. crackers of the Austrian airlines) with lavish quantities of black tea and some nice chat about German grammar with the flight-attendant later, we arrive safe and sound at the German airport. The S-ban goes to the city center for average of 38 min. and viola – you are in the middle of the pleasant atmosphere of the Christmas market. The aroma of cinnamon, vanilla and nutmeg is so inviting. It is effortlessly blended with the delish smell of the German wursts. The mountains of cookies, stolen and chocolate dipped orange peels and all sorts of specific Bavarian foods are in full abundance on the tables. In the center of all that glory lays a beautifully lit skating ring – a magnet for both children and adults.

IMG_4868We have managed to pay the due attention to every counter, to explore the rich variety of hand made Christmas ornaments, buy some small things and eat Bavarian wursts. As my grandfather says – they put something in the sausages to make them so delicious and make you drink astonishing amounts of beer. And right he is! Aren’t they delicious! To the point that you want another and another. But, let’s stop with the food here and get our attention to the thousands of shops left to be explored. My primer focus was the C&A store. As you may remember, my previous trip to Brussels was not very shopping-fortunate as the clothes of my choice were not available in my size. So, the 3 story shop was thoroughly examined and 1,30 h. later I left with a bag full of goodies – a skirt and blazer formal suit and a costume necklace in gold and blue by I AM – the perfect combination, considering the prevailing percentage of blue garments in my excising wardrobe.

Xmass.jpgIt is 21.40 pm. local time. The gate for the flight to Brussels is full with all sorts of people, with all sorts of nationalities. Outside, parked and ready for its voyage, is waiting an enormous Airbus A380. The boarding time itself, takes more than 30 min. The settling down in the cabin takes even more. Every possible extra seat is used, the luggage bins above the heads are closed with a Hercules power, hundreds of bags, laptops and carry-onя still wait to find a place. The plane is jam-packed. The gentlemen are slightly displeased, the ladies snivel elegantly. The evident invasion of private space is obvious and can not be avoided. The cabin crew deserves my admiration for putting an order and actually making the flight to the final destination. The Brussels International Airport – what a sight! An empty, semi-lit, evacuated-looking place – no open shops, no open cafes, no crowds.

That odd day ended up in the 4* Husa President Park Hotel in a freezing cold room! The hotel is pretentious, claims to be a 4 start one, but in my opinion is just mediocre. When I complained about the cold room, the receptionists gave me 2 extra blankets to keep me warm! I still can’t believe it! They widely advertise that there is a free Wi-Fi in the rooms – not true, they also advertised a free shuttle service –  non-existent as well. In general, the attitude of the staff at the hotel is nonchalant and they do not seem to be bothered of small problems like lack of Internet or giving you a super cold room. This is absolutely not acceptable and I can whole-heatedly advise you not to use that hotel.

But the time we have spent in Belgium was very much worth the difficult travel. The festive spirit of Munich was well-translated in the kingdom’s capital. We spent wonderful hours exploring the markets, the shops, eating delicious wafers and generally having fun. A few words should be dedicated solely to the food served at the formal lunch that we attended. It was superb! I couldn’t take photos as it was inappropriate, but the tables were well laden with various fish – my favourite salmon included, caviar, cheeses, salads, rare French wines and incredible desserts. That lunch (almost) made up for the questionable hotel accommodation and will remain a lovely memory.

IMG_4880I have managed to grab a few treats – some chocolates, including 1 kg. of red Lint pralines. What a story – to go to Belgium and buy Swiss chocolate!

That is all from this week’s travel bulletin. Hurry up with the Christmas presents, if you haven’t gotten them already.

Until next time, stay well, everyone.