Да правя подаръци е едно от най-големите удоволствия на живота! Обичам да намирам съкровища, на които е написано името на някой любим или близък човек. Подаръците са едно от изразните ни средства да покажем че сме обърнали внимание какво е значимо за даден човек, на какво би се зарадвал и какво би искал. Не са самоцелни, нито трябва задължително да бъдат скъпи или пък материални. Понякога една нарисувана картичка е всичко, което ще подариш и то ще е напълно достатъчно. За правилния човек. Те са и тест за това кой колко ни познава, кой е вложил усилие да ни слуша, да ни наблюдава, да търси през девет планини в десета, това, което най-много ще ни стопли душата и ще накара усмивката да огрее лицата ни.
В тази връзка днес реших да споделя какво получих за Коледа 2017 година, не за да се хваля, а да изразя писмено благодарността си към семейството си, за това, че беше страхотно и не пропусна нито една следа, нито една дума или подсказка през цялата изминала година и ми подари не само най-прекрасните подаръци, но и най-правилните такива. Всичко, за което си мечтаех и повече!
♥ Тефтер
Понеже съм старомодна и всичко обичам да пиша, силно исках да имам приличен тефтер за всякакви мисли, идеи и записки, който да подхожда по стил и естетика с химикалката ми в бяло и розово злато, обилно гарнирана с камъни Сваровски. Ще рече – изисканост и класика. Получих от милата ми сестричка този прекрасен тефтер – тъмносиня, мека като масло кожа, с розово-златна мрежа от пресичащи се линии. Лек като перце за размера си, тефтерът е побрал в себе си оцветени в цвят на шампанско листи, с изчистени редове и златен кант за разкош. Сгушен е надълбоко в чантата ми и ни очакват стотици дни на писмени откровения.
♥ Бижута
Преди около месец и половина, при разходката до Германия, изгубих едно безценно за мен синджирче. Помните го от Тасос – деликатно розово злато, с наситено синьо камъче. Бях толкова разочарована и омърлушена, че съм го изгубила, че дори и радостта от пътешествието и всички наловени скъпоценности в германските магазини беше засенчена като от тъмен буреносен облак. Все още го търся сутрин, за да завърши някой определен тоалет. Но го няма. За да го замести, а и за да не унивам толкова, получих от семейството си не едно, а две колиета. В духа на домашните ни традиции, едното е от Swarovski – отново розово злато и прекрасен масивен сиво-син камък в капковидна форма. Другото е миниатюрно жълто злато и бял цирконий, което стои точно на вратлето ми и придава една изтънченост и финес на всеки тоалет. Признавам си, че и двете колиета са прекрасни и вече много носени и любими. Но все още изгубената скъпоценност от Тасос си остава изгубена.
♥ Козметика от Clinique
Като част от подаръците в чорапчето /хихи – the stocking fillers/ получих нов за мен крем на Clinique и нещо супер авангардно – иновативна маска за лице с витамин Ц, която сам си разбъркваш преди употреба. Clinique ми е любима марка поне от едно десетилетие насам и за мен е винаги празник, щом мога да пробвам някой нов техен продукт. В допълнение, щедростта на бутиците на Estee Lauder не остана незабелязана и фрийбито за сваляне на грим в мини формат също ще влезе в употреба. Особено когато се качвам на самолет само с кабинен багаж.
♥ Чаша
Кой не знае, че обичам да пия зелен чай с мед, особено сутрин и да се радвам на 20 минути спокойствие от деня. Всички си имаме любими ритуали и моят изисква точно определени чаши. Има огромна разлика къде наливаш чая, каква е тежината на чашата, какво е удобството на дръжката, дори какви послания носи. Тази готина чаша е супер лека, направена е от костен порцелан и е празнична. Всеки ден започва с нея и изобщо не мисля да я прибирам скоро.
♥ Неща за дома
Понеже съм видно домошарче, и хората наоколо го знаят, получих не едно, а цели две одеялца! Разкошно коледно с еленчета и звездички от English home за пред телевизора, или по-скоро пред компютъра, т. к. изобщо не гледам телевизия, и едно наистина супер специално – от кашмир. Истински 100% монголски кашмир – мек като облак, топъл като прегръдка, и достатъчно голям да те завие заедно с любимия човек. Обожавам кашмира и имам малка, но добре подбрана колекция от пуловери, жилетки и рокли. От много време си мечтаех за кашмирено одеяло и най-накрая го получих. Сега нямам търпение новите мебели да бъдат докарани, всичко подредено и просто да стоя и да му се радвам!
Освен материални подаръци получих и много нематериални – време с любимите хора, пътешествия с колата, сготвени вкусни домашни гозби. Получих и пари, които мисля да инвестирам в дрехи, понеже те са основната ми слабост, а и почти приключвам личния си проект за капсулен гардероб. Бяхме се обзаложили, че и тази година в коледните картички, дядо ще напише “Честита Нова 1918 г.” както предходните две години, но той е далновиден и мъдър човек на 91 години, и внимателно беше подбрал текстовете, така че да избягва всякакви уточнения коя година сме. Да си пожелаем да сме като него и да подаряваме топлина, близост и любов на всички, които обичаме. Коледа подир Коледа.
Since early childhood, from the moment I learned how to write, my heart was set on any kinds of stationery. Especially notebooks with their white pages and beautiful covers. I am not known to have mastered calligraphy. Nor was my hand-writing the most meticulous one. But it was always a thrill to start filling up the blank lines and keep my ideas, thoughts and important information locked on paper. In that sense, I wished for a presentable notebook that could easily fit my hand bags, match the lady-like style of my uber chic Swarovski crystals dominated pen and have simple off-white lined pages. My dearest sister delivered it – the most perfect gift! A navy blue cover with gold geometric prints, soft, manageable paper with gold edge trimming – pure perfection! Our love affair will continue for a long, long time, until the pages are tired and the covers are elegantly worn out.
♥ Jewelry
